сряда, 21 януари 2015 г.

Драмата с „Южен поток” приключи - South Stream стана Turk Stream

 Драмата с „Южен поток” приключи - South Stream стана Turk Stream

Най-интересното в препрочитането на остарели статии е това, че показва доколко авторът е бил прав, до колко тезата се базира на реални проблеми или е написано единствено с манипулативна цел. Да видим:

Публикувано на 13.12.2014 @ 14:03
Автор: Боян Чуков

/Поглед.инфо/ Драмата с газопровода „Южен поток” приключи с летален изход. За съжаление управляващите и тези, които многократно се „рециклираха” във властта не живеят в реалността , а във виртуалния образ на реалността.

Спирането на газопровода „Южен поток” в неговия „български” вариант ще има дългосрочни последици за Европа и в частност за България. Вероятно ще се получи и преформатиране на геополитическата архитектура на Евразия. Нервната и неадекватна реакция на сегашните управляващи показа, че най-вероятно интуитивно схванаха, че те ще „оберат парсата”, предвид капана, в който се оказа страната ни. Някои български анализатори, живеещи в комфортна обстановка в чужбина за сметка на чужди НПО-та, финансирани от страни, противници на „Южен поток”, предложиха на българското обществено мнение своето екзотично заключение, че след като София е „приключила” смело с „Южен поток”, е „спечелила доверието на ЕС”.

По същото това време министърът на енергетиката на Русия Александър Новак и неговият словашки колега Павол Павлис подписаха в Москва междуправителствен договор за доставка на руски нефт в Словакия до 2029 година. Докато вицепремиерът Томислав Дончев информираше българите как сме изпратили в ЕК предложение за построяването на газов хъб около Варна, словашките експерти, които живеят в реалността, реагираха незабавно на новата ситуация. Операторът на газотранспортната система на Словакия, компанията Eustream, вече планира да построи газопровод от Словакия до въпросния газов хъб на гръцко-турската граница. Братислава бърза да се включи в новата схема за транспортиране на руски газ в Европа през Турция.

Според експерти на британската компания Бритиш Петролиум, добивът на газ в Руската федерация към 2035 година ще бъде 807 милиарда куб. метра/годишно. Днес той е 672 милиарда куб. метра/годишно. При това засега руските цени са най-ниските предлагани на газовия пазар. Ако това не беше така, Полша отдавна да е преминала на норвежки газ и да се е отказала от услугите на Газпром. В България всички, които се опитаха да направят някакъв по-смислен в чисто икономически план анализ на загубите, които ще понесе България от отмяната на „Южен поток”, бяха посочени като „рубладжии”. Последното шумно го направиха в медиите платените през НПО-та от чужбина български експерти. На различно мнение, за разлика от тях, са редица западни анализатори, които защитават националните интереси на своите страни. Джузепе Закария от вестник La Stampa се е задълбочил върху последствията от отмяната на „Южен поток”. Той твърди: „Почти една година проектът, който трябваше да заобиколи бурната Украйна, отначало бе разглеждан от Брюксел с подозрение, после бе задържан под всеки възможен предлог, накрая ЕС открито се обяви против него. Официалното обяснение: проектът не съвпадал с т.нар. „трети енергиен пакет”, в частност, с условието, което забранява на една и съща компания да бъде продавач, и дистрибутор на топливото, а именно, такава бе ролята на Газпром. Започна война срещу руския енергиен гигант, после се въведоха санкции и всичко спря”.

Джузепе Закария счита, че в Брюксел не зачитат мнението на много страни членки на ЕС. В София някои оценяват ситуацията като „победа” и „печалба” за България. Според италианеца: „Южен поток” се роди от съвместния проект между Газпром и ENI и до този момент никой не е пресметнал възможните загуби. Загубите касаят не само Италия. Бедна България няма да получи стотици милиони евро, които биха могли да оздравят нейния бюджет. Сърбия преживява поредната драма. Освен това не е ясно защо Европа трябва да прибере ключовете от руския газ за да ги предаде на Турция – една страна, безусловно стабилна, но много ясно гласувала за връщане към строгите ислямски принципи”. Анализаторът на La Stampa счита, че всичко се прави, за да се освободи място за американския шистов газ. Той продължава: „Преди всичко, за да се обясни до каква степен ЕС е готов да поеме върху себе си отговорността за това решение, е необходимо да си припомним думите на Алексей Милер, че ЕС в бъдеще ще трябва да купува газ, като плаща транспортните разходи, а до вчера това не беше така. По този начин, за да се освободи място за големия американски проект за шистов газ, който вече се появи в някои страни като Финландия, всички граждани на ЕС ще трябва да плащат по-високи цени. Отказът на Москва, ми се струва, остави ЕС по долно бельо по отношение на бъдещите доставки, турски или американски алтернативи. Към този момент те са във всички случаи по-скъпи”.

Експертът от OpEdNews Рик Стагенборг предсказа, че „цените за енергия на гражданите от ЕС ще подскочат до небесата”. Според него, българите ще плащат същата цена както и останалите в ЕС, заради възмутителното изискване на ЕС Русия да предаде правото на собственост върху тръбите на „Южен поток”. Такова е условието на Третия енергиен пакет, който Русия не е ратифицирала. Според Рик Стагенборг, „той е бил разработен като наказание за Русия, за нейния отказ да се приватизира добива на полезни изкопаеми по време на разграбването на Русия, което последва след преврата на Елцин”.

Посещението на Владимир Путин в Анкара няма да се запомни само с отмяната на „Южен поток”. Отношенията на Москва с Анкара завършиха своя десетгодишен цикъл. Преди 10 години посещението на Владимир Путин в Турция бе наречено историческо. През 2003 година турците не пуснаха американските войски да влязат в Ирак през турска територия. Москва оцени тази постъпка като проява на самостоятелност във външната политика на Анкара. Управляващата партия в Турция има дългосрочна стратегия. Нейният стратегически рубеж е 2023 година – сто години от революцията на Кемал Ататюрк. Партията на Ердоган е поела изключително сериозен ангажимент - към 2023 година Турция да влезе в първата десятка на най-развитите икономически страни в света. По това време стокообменът между Москва и Анкара се планира да надхвърли 100 милиарда долара, а населението на Турция ще наброява около 100 милиона. Над 100 турски строителни фирми работят на територията на Руската федерация. Анкара умело се възползва от санкциите, наложени на Русия от ЕС. Стоки и селскостопанска продукция на нашата южна съседка навлязоха мощно в опразнените от европейците ниши. Турският модел успешно съчетава демокрацията с традиционните ислямски ценности. Анкара има статут на наблюдател в ШОС /Шанхайска организация за сътрудничество/. Сегашният премиер на южната ни съседка Ахмед Давутоглу счита, че осигуряването на националните интереси на Турция е възможно само при многовекторен подход. Дялът на Руската федерация във външната търговия на Анкара е 10%, на Китай - 9,8%, а на САЩ едва 5%. Само Русия може да достави на Турция природен газ на такива ниски цени. Както и правото да препродава „синьото злато” на Европа.

Спирането на „Южен поток” е само началото на верига от събития, които ще доведат ЕС до състояние на без пари и без ресурси. Санкциите, които налага САЩ на Руската федерация и принуждава Брюксел да прави същото, колкото и парадоксално да звучи, по-скоро подриват икономиката на ЕС. Стокообменът на Русия с Европейския съюз е около 400 милиарда долара, а със САЩ е приблизаително 27 милиарда долара. Днес Турция не се стреми както преди да стане пълноправен член на ЕС. Ердоган винаги е поставял на първо място интересите на турския народ. Даже когато е трябвало да влиза в остър конфликт с Вашингтон и Брюксел.

Американската стратегия предполага създаването на зона на „управляем хаос” с помощта на фашизираните бандеровците и радикалните ислямисти по границите на Русия, чак до западните територии на Китай. Като се започне от Украйна, Сирия, Ирак, Ислямска държава, Афганистан и се стигне до границите на автономния китайски район Синцян, населен с уйгури /мюсюлмани/. Москва от своя страна се стреми да изгради „пояс на стабилността” по своите южни граници. Същата цел преследва и Пекин, който полага усилия да спре похода на радикалните ислямисти към неговите западни граници. Китай, от своя страна, съгласувано с Русия, изгражда своя геостратегически проект „Икономически пояс на новия път на коприната”, който преминава през тунела под Босфора и продължава на запад. Интересите на Техеран, на фона на разрастващия се конфликт в Близкия Изток между шиити и сунити, предполага задълбочаването на неговия диалог със страните членки на ШОС.

Рязкото динамизиране и задълбочаване на руско-турските двустранни отношения налага София внимателно и своевременно да преосмисли своята външна политика, предвид изключително турбулентния период, в който навлиза България. До този момент българските анализатори винаги са поставяли София между наследниците на двете империи - Руската и Османската. Днес това вече категорично не е така. Според френския професор от Сорбоната Жан-Кристоф Голян: „Скокът на Русия и Турция една към друга може да доведе до създаването в Евразия на „Средна империя” с огромни ресурси: икономически, човешки и газови”. От геополитическа гледна точка и Турция, и Русия са класически евразийски държави. От доста години в Турция съществува евразийско движение, начело с Догу Пиринчек. В руската геополитика винаги до този момент е съществувал т.н. „византийски геополитически вектор”. Той се е отличавал със своята емоционалност и нерядко ирационалност от руска страна. В понятието „византийски геополитически вектор” винаги е имало относително комфортно място и за България на базата на обща история, религия, култура с Русия. Мисля, че в края на 2014 година изгубихме това „комфортно място” и в началото на 2015 година ще усетим ясно неговата липса и неприятните икономически последици от този факт.

Източник: Поглед.инфо, http://svetoven.pogled.info/evropa/news/60717/Dramata-s-YUzhen-potok-priklyuchi-Sauth-Stream-stana-Turk-Stream

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог