ЧЕЗ осъди на смърт журналист

ЧЕЗ осъди на смърт журналист - не е първоаприлско, а ретроспекция от 2012. Промяна от тогава до днес? Йок!

Георги Готев 

1. Ноември 2012  , брой: 254

Ще запомня тази седмица с две неща. Първо, обади ми се по скайп Радко Ханджиев. Познавах го само като име, като изтъкнат журналист от по-старото поколение. Историята, която ми разказа, ме изуми до такава степен, че разлаях кучетата в Брюксел. Но да карам наред.

Радко Ханджиев публикува през октомври 2008 г. критична статия срещу ЧЕЗ в българското издание на "Льо Монд дипломатик". http://bg.mondediplo.com/article324.html. Той твърди, че ЧЕЗ е получила по незаконен начин правото както да доставя електроенергия, така и да я отчита включително чрез заменянето на сертифицирани от държавни лаборатории електромери със свои, които се сертифицират... от ЧЕЗ. Авторът цитира специалисти, според които в резултат от това сметките са изкуствено надути с 50%.

Статията на колегата Ханджиев се радва на голямо внимание и е цитирана от няколко медии, включително ДУМА. В резултат от това ЧЕЗ му изключва тока, без обяснение. Това продължава осем месеца, доставката се възстановява малко преди изборите през юли 2009. От август 2011 г. е бил отрязан отново и досега остава без ток. Фирма, която е контрактирана от ЧЕЗ, оказва натиск от гангстерски тип върху него.

Разказах тази история в блога си, който се чете доста в европейските среди. http://reuniting-europe.blogactiv.eu/. Споменах, че Ханджиев е раково болен и е с 91% инвалидност, а жилището му може да се отоплява само с ток. И че си е платил всички сметки, което е потвърдено от съдебно решение, но ЧЕЗ продължава да го държи на студено и на тъмно.

Тутакси заместник-председателката на Европейската комисия Нели Крус, която отговаря за медиите, ми изпрати съобщение в туитър, с което ми благодари за сигнала и подчертава, че никой доставчик няма право да лишава когото и да било от енергия през зимата. Оказа се, че писмото, което Съюзът на Българските журналисти е връчил на Крус по време на посещението й у нас миналия месец, се е загубило. Имах честта да им дам дубликат.

Междувременно ми се обадиха няколко западни журналисти, които бяха чели блога ми, и поискаха да им дам координатите на Ханджиев, за да разкажат на своята публика за това чудо на чудесата. С негово съгласие публикувах телефоните му в блога си.

След това реагира и комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер. Бях писал, че в България има три фирми за доставка на електроенергия, но те не са в конкуренция, а са си разделили страната на три. В Белгия имам избор от над дузина фирми http://www.brugel.be/Page.php?ID=40&siteID=2  и мога във всеки момент да сменя доставчика си на електроенергия и газ.
 Говорител на Йотингер ми изпрати отговор, в който се съдържа една важна новина: "Комисията е наясно с енергийното пазарно положение в България и съвсем скоро (15 ноември) ще публикува доклад, придружен с конкретни препоръки към България за необходимите реформи, за да има по-голяма конкуренция на пазара на електроенергия." Да видим. Но аз просто се чудя на тази държава, която разрешава на доставчиците да си я делят, точно както правят мафиите.

Второто нещо тази седмица е "Южен поток". У нас бе съобщено, че на 9 ноември се очаква София да подпише окончателно споразумение с "Газпром" за изграждането на газопровода през българска територия.

Според българското правителство трасето е избрано, прави се оценката за въздействието на околната среда, работи се така, че в средата на следващата година той да получи строително разрешително и около юли 2013 г. да се направи първа копка.

Само че Европейската комисия няма и най-малка представа за трасето и се чуди как оценката за въздействие върху околната среда може да е готова в толкова кратки срокове. Обикновено такава оценка отнема година и половина, ми каза вчера експерт от Еврокомисията - не че не знаех това и без него. Европейското законодателство изисква в обсъждането на такъв мащабен инфраструктурен проект да се включи гражданското общество, включително екоорганизации, а това все още не се е случило.

Правителството заяви, че входящата точка на тръбопровода на българска територия след излизането на тръбата от Черно море ще е в Провадия. Чудесно, обаче Провадия се намира на 50 км от Варна във вътрешността на страната. Не става ли дума за това, че властите по-скоро се опитват да прикрият истинската входяща точка на тръбата на черноморския бряг с намерението да отклонят екоактивистите от крайбрежието?

Защо някой не разлае кучетата в България и не попита - как така Провадия? Ами защо не Дупница?


Коментар от Изпратен от ламбен на 1. Ноември 2012 - 12:15.

Решението е много елементарно - освен че пришълците в нисковолтовото електроразпределение трябва да се научат, че не могат да искат предварително заплащане и не могат да лишават от енергозахранване никого, защото вече сме в Европа, а не само на Балканите, в българската електроенергетика трябва да се направи следното:

Вместо регулиран пазар, ДКЕВР - в качеството си на независим от държавата орган за пазарна регулация - въвежда свободен пазар за производителите на входа на преносната мрежа към потребителите и по този начин прави безпредметни договорите на небългарските Марици с високите им гарантирани цени. На така учредения свободен пазар се явяват всички, които искат да продават и подреждането става чрез естествен, а не изкуствен, подбор по следните много прости параметри - производствени графици, заявени количества и конкурентни цени. Просто е като фасул. Така потребителите ще бъдат гарантирани, че ще получават винаги възможно най-евтината електроенергия, а производителите, чиято енергия е скъпа ... просто няма да могат да продават никога.

Освен това, в преноса, където няма конкуренция и това днес е един силно неестествено развил се естествен монопол, ДКЕВР трябва да престанат да признават кражбите заедно с техническите загуби в цената, която се плаща от невинните редовни потребители. Като допустимият коефициент на техническите загуби трябва да се фиксира някъде между 5 и най-много 10%, а гарантираната печалба от 15% при преноса трябва да отиде на нула, защото не трябва да има печалби при монополните дейности - това е противоестествено - печалбите могат да идват само от вътрешно-пазарната конкуренция, а не да бъдат външно монополно фиксирани. В монополните дейности трябва да се печели само колкото отива за поддръжка и модернизация.

И това е всичко - ако ДКЕВР - в качеството си на независим орган за защита на потребителите - си е на мястото - няма да има никакви проблеми и всичко ще е много ясно, чисто и добре подредено в интерес на консуматорите, а не на производителите, преноса и разпределителите, както е сега. Защото сега всичко е обърнато наопъки - потребителите обслужват интересите на производството и преноса - а не обратното.

Източник: http://www.duma.bg/node/42139