понеделник, 9 февруари 2015 г.

САНИРАНЕТО – ГЕРБЕРСКИ ГРАБЕЖ ЗА 4 МЛРД. ЛЕВА

САНИРАНЕТО – ГЕРБЕРСКИ ГРАБЕЖ ЗА 4 МЛРД. ЛЕВА


9 януари 2015, петък | публикувано от Стела Кирилова

Държавата ще ни санира жилищата безвъзмездно, на 100%, стига да са в големи панелни, стоманобетонни или ЕПК-блокове. В България има 70 259 сгради панелно, ЕПК и стоманобетонно строителство, в тях има 1.123 милиона апартамента и те са основно в 28-те областни града, казва статистиката на МРРБ. Това са поне 1.123 милиона семейства, т.е. поне 5 милиона българи (според Института за пазарна икономика), които в тази изборна година, 2015-та, ще получат подарък от Бойко Борисов на стойност от по няколко хиляди лв всеки. Още до края на тази година ще бъдат раздадени 1 милиард лв, а по-нататък – още 3 милиарда, понеже санирането на всички тези панелки щяло да струва около 4 милиарда лв., твърди правителството.

Който иска да получи тази благодат трябва да уреди нещо много просто – да регистрира сдружение с още 35 семейства от неговия жилищен блок и то вече като юридическо лице да кандидатства за подаръка на кабинета „Борисов 2“. 

Магдалена ТАШЕВА, депутат в 43-то НС

Това е в общи линии вероломната лъжа, която кастата на соросоидите във властта ни сервира за N-ти път. Да припомня – още през 2002 г. агентът на Световната банка Стефан Софиянски, тогава кмет на София, беше уговорил 3 милиарда лв. заем за „саниране”, даже беше избрал чуждите фирми, които ще внасят материалите и уговорил съвместно сдружение на общината с немската фирма „Щремпел”. Трите милиарда трябваше да бъдат депозирани в… Общинска банка, естествено. В медиите вървеше усилена лобистка кампания с апокалиптични заглавия като „Взривяват панелките понеже са опасни“ ( в. „24 часа“, 19 май 2002 г. ) Арх. Бойко Кандинов даже предупреждаваше, че панелните блокове може би няма да издържат до края на 2003 г. и към Нова година ще се самосрутят.

„Санирането на панелките“ е мокрият сън на строителния предприемач Росен Плевнелиев още от времето, когато беше ресорен министър. Той го повтаря по всеки повод и без повод дори и след като по приумица на злата съдба стана президент на България. Няма да правя цитатник по изказванията му, защото ми свидят хартията и тонера, пък и неговите волни словосъчетания на тема „саниране“ са претворени в цял епос от вицове за „държавната глава“. Плевнелиев е само говорител на друга, задкулисна каста, която само от време на време подава нос зад завесата да види как вървят нещата с поредното ограбване на българина. Кои са те?

На първо място това са Кристалина Георгиева, нейната лична приятелка Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев и няколко други собственици на банкови и финансови компании. (Да добавим и близките до тях строителни фирми. Да сложим в кюпа и няколко стотин архитектурни студиа и юридически кантори и консултантски фирми, които ще погълнат поне 30% от ресурса за саниране.) Те, както показва опитът от последните 25 години, не са сред хората, загрижени за социалното бедствие на народа, обитаващ панелките.

Разбира се, абсурдно е да оправдаваш заеми за 4 милиарда лв. с облепване на блокове със стиро­пор. Вместо да изградиш, примерно един нов реактор ВВЕР в Белене за същата стойност. Но въпреки тази очевидност облепването с вносен стиропор на панелните блокове в България бе предста­вяно като алтернатива на двата хилядника в Белене, които ще произвеждат ток в продължение на 60 години. Според Плевнелиев стиропорът ще спести долу-горе толкова енергия, колкото двата нови реактора в АЕЦ „Белене” ще произведат за половин век!

Къде им е далаверата? 

Първата е в избора на обслужващата банка (банки), в която ще се депозират теглените от Световната банка кредити на стойност поне 4 милиарда лв. (Ако предположим, че Лиляна Павлова ще успее да събере 1 милиард за гаранции.)

След това на корупционната верига се навързват един куп посредници – чантаджии, на които държавата, тоест пак ние, данъкоплатците, ще плащаме да ни обследват енергийно жилищата.

„Етажната собственост трябва да регистрира сдружение и да кандидатства пред общината, че иска включване в тази програма. След това общината ще извърши всички дейности по енергийно обследване, ремонт, саниране и избор на изпълнители“, обясни министър Лиляна Павлова пред сбирка с кметове на ГЕРБ, които ще получават парите за саниране и те – кметовете! – ще избират фирмите за енергиен одит, които ще обследват жилищата ни. Кметовете ще избират и строителните фирми, които ще лепят стиропора и ще слагат новата дограма, ще сменят щрангове и въжетата на асансьорите. Тази година идват местни избори. „Санирането” е начин Борисов да налее 1 милиард лева в своите общини, за да спечели местната власт още веднъж. Вече не с изхвърляне на 700 хиляди бюлетини, обявени за „невалидни”, не с допечатка на нови бюлетини, а с раздаване на пари за корпоративен вот. Всъщност Илиан Василев обясни това съвсем невинно в блога си.

„Пълното покриване на разходите по обем дейности, които преминават от фасадна топлоизолация до капитален ремонт (при панелките за това става дума) е потенциална сфера за злоупотреба със средства, защото в значителна част от случаите става въпрос за ремонтни, в голяма степен, оставащи скрити работи и респективно трудни за контрол.”

Откъде ще дойде милиардът? От Световната банка, естествено. 

В момента 1 милиард лв. за саниране няма. Но… ще дойдат, казва ГЕРБ. Държавата ще осигури само 200 млн. лв. По оперативната програма „Региони в растеж“ се планира 342 млн. лв. да бъдат отпуснати за саниране на по-малките сгради, обясни министър Лиляна Павлова пред сдружението на общините. Дотук са общо 542 милиона лв. Кабинетът „Борисов 2“ вече е кандидатствал за оставащите 458 милиона лв. (229 млн. евро) от инвестиционния план на Юнкер.

Така ще се съберат 1 милиард лв. които обаче ще бъдат държавна гаранция за теглене на кредити от Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. За целта в бюджета за 2015 г. е заложена държавна гаранция за същата сума, която ще бъде издадена от Министерството на финансите. Гаранцията от 1 млрд. лева вече беше одобрена от бюджетната комисия в 43-ия парламент.


Войната срещу панелките е идеологическа

Кой ще санира хилядите тухларки, които са
енергийно много по-неефективни от панелите?
Далаверата не е просто в присвояването на 4 милиарда лв. от техните обръчи. Тя е идео­логическа и цели обсебването на жилищата на българите. Затова и панелките са на топа на устата. В България има хиляди „тухларки”, които са в руинирано състояние, но за тях не става дума. Целта са най-масовите жилища – панелните, които социалистическата държава по­строи за всеки българин. Целта е новите поколения да забравят, че социалистическата държава е била преди всичко социална. Как да бъдат отнети те? Няма как, защото Конституцията защитава частната собственост. Освен ако… собствениците им не бъдат фалирани и заставени да плащат, с жилищата си.

Ан Макгърк
Още през 90-те години Ан Макгърк заявяваше, че фактът, че 95% от българите притежават жилищата си, е истинско безобразие. По простата причина, че примерно в САЩ има 16 милиона бездомни. Затова СБ предложи хората, живеещи в един жилищен блок да се регистрират като фирма. „Световната банка иска жилищните входове да станат фирми“, заяви за в. „Сега” от 1 декември, 2001 г. тога­вашната началничка на управление „Топлофикации“ в Държавната агенция по енергетика Любка Георгиева.

Рецептата е проста –

щом живеещите в един блок са фирма, тя може да бъде фалирана! 

Детска игра е след регистрацията им, при която собствениците на жилища внасят притежаваните от тях квадратни метри като капитал в дружестото, да се приемат такива закони, които да фалират тези „фирми“.

Идеята бе „Топлофикация”, ЕРП-тата, „Софийска вода” и други монополи, повечето чужди, да сключват договори НЕ с индивидуалните домакинства, а със сдружението на собствениците в блока. То ще бъде задължено да гарантира плащането на непосилните сметки с „капитала” си, т.е. с жилищната собственост. Освен това сдружението ще бъде задължено да спазва определени норми за енергийна ефективност, които не могат да бъдат изпълнени, освен ако не се санира блокът. А санирането бе оценено на $150/кв. м. Това означаваше, по думите на Андрей Райчев, българският бедняк да стане наистина беден като на запад, т.е. бездомен, защото ще бъде принуден да плати втори път жилището си, а той няма да може и ще му го вземат.

И такава поправка в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) наистина бе изработена и внесена по време на Тройната коалиция.

Стоил Сотиров, съдия във Върховния касационен съд, сподели следното пред в. „Атака” от 4 април 2006 г.: „Сдружаването на собствениците на жилища бе подсказано от разни външни инвеститори, които искат тук да санират сградите, за да имат сигурност за своите пари. Чуждите инвеститори не могат да разберат как в България хората са бедни, а имат жилищна собственост. Имам подозрението, че завиждат за това и искат да приравнят статута на нашите бедни със статута на техните.“

Днес мечтата на Световната банка и „Отворено общество“ – авторите на поправката в ЗУЕС според съдия Сотиров е на път да стане реалност. Законопроектът обаче предизивка буря от негодувание сред обикновените граждани и юристите. Още при внасянето му в НС той бе отхвърлен от Консулта­тивния съвет по законодателството със следните аргументи: „Новото, което предлага законопроектът за разлика от сега действащата правна уредба, е сдружение на етажните собственици, което става юридическо лице. В мотивите към законопроекта е посочено, че „чуждестранни организации, изявили желание да участват в санирането на сгради, искат да имат за партньор юридическо лице“. По недопустим начин законопроектът изменя закона за собствеността, като урежда правата и задълженията на собствениците в противоречие на Закона за собствеността, поради което следва да се отхвърли.”

В крайна сметка сдружаването на собствениците във „фирми” – етажна собственост, както и функциите, които те изпълняват (чл. 25 и чл. 33 от сегашния ЗУЕС) остана като доброволна опция. Хората разбират капана, затова не се сдружават. В цялата страна има не повече от 150-160 сдружения, сключили договори за саниране.

И ето днес, 7 години по-късно, „Борисов 2” се опитва да ни прилъже да регистрираме такива фирми с обещанието, че СЛЕД това Бойко ще ни санира безплатно жилищата.

През 2007 г Стефан Софиянски казваше: „В бъдещия закон за етажната собственост трябва да заложим „сиренцето“, което да накара живеещите в жилищните кооперации да регистрират сдружения на собствениците, а не да са разписани само глоби”. („Медиапул“, 12 декември 2007 г.)

Днес друг адепт на „чуждестранните инвеститори”, Илиан Василев, казва същото, но с други думи:

„В този си вид нещата могат и да потръгнат защото за българина келепирът е повече от мотив за действие, но ще останат проблемите за взаимодействието между публичното управление и личната/ колективна отговорност.” („Кой печели от „безплатното саниране”, 5 януари 2015 г.)

Очаква се бъларинът този път да се върже. А после, след като всички жилищни блокове станат фирми, ще бъде елементарно да се задължат със закон да плащат и за „безплатното” саниране, и за раздутите сметки за ток, парно и вода.



КОЙ НАТИСКА ЗА ХАРЧА


Представителят на СБ у нас, Маркус Репник
(правият до Лиляна Павлова) надзирава
сключването на заемите, разоряващи България
Маркус Репник, 

Световната банка: 

„С повече от 50% може да се намали енергийната консумация в България, ако хората инвестират в енергийна ефективност на сградите си.“

(Форум „Зелена икономика“, организиран от „Икономедия“ на 22 февруари 2011


Кристалина Георгиева:

„Аз съм голям фен на санирането… Банките могат да помогнат за по-бързото и цялостно саниране на сградите в България, като отпускат кредити за „проекти, които се самоизплащат“, държавата може да насърчи процеса с данъчни облекчения, а местните власти трябва да обясняват всичко това на граж­даните… Безвъзмездното съфинансиране може да достигне 50%.

Домакинство, което едва свързва двата края, няма откъде да вземе другите 50%. Ако се включи банковата система и предостави парите, след това вместо домакинството да обслужва кредита, той се изплаща от спестяванията на енергия. Пречка пред масовото саниране е липсата на сдружения за етажна собственост, които да кандидатстват за европейските средства. Според Георгиева не е нужно общите събрания в блоковете да взимат ре­шения с пълно единодушие, но за това са нужни законови промени“.

(На форум за устойчивото развитие на София, 29 сеп. 2011

Министър Росен Плевнелиев на 22 февруари 2011 г. , на форум „зелена икономика“, организиран от групата „Икономедия“, т.е. от Иво Прокопиев: 

Санирането на панелките може да спести енергийна мощност от порядъка на 1600 МВт, колкото АЕЦ „Белене”! Санирането на панелките ще струва около 4 милиарда евро, сочат изчисленията на МРРБ. В тях се помещават 700 000 домакинства или 2.7 милиона души в страната“.

Цветелина Бориславова: 

Като инвеститор в алтернативни енергийни източници повече от 7 години в началото във ВЕЦ-ове, после във вятърни, а сега и в слънчеви, смятам, че България има огромен потенциал за развитие на алтернативна енергетика… България и сега изнася електроенергия, имаме свръхпроизводство на ток, а след години, когато икономиката ни ще трябва да намали с 20% консумацията на ток, какво ще правим с огромните мощности на АЕЦ “Белене”? Защо трябва да се изгражда такава огромна атомна мощност? Като човек от бизнеса не виждам логика в това решение.“

(В. „Труд“, 10.12.2012 г.)

„Кредитите, които потребителите получават за цялостно саниране на жилището, да могат да се изплащат с икономисаните средства от намаленото потребление на ток. Идеята е първите няколко години след обновяване на жилището потребителят да продължи да плаща същите сметки, както преди санирането. Разликата между по-голямото по­требление преди и сега да бъде преведена на банката. Въпросът как ще стане изчисляването на тази разлика е въпрос, който предстои да се обсъжда между електроразпределителните дружества и клиентите им.“

(На друг форум за зелена енергия, проведен на 30.06.2011 г.)

Иван Костов: 

Може да се коалираме с ГЕРБ, но това ще стане само ако Борисов покаже привързаността си към евроатлантическото мислене и се откаже от строежа на АЕЦ „Белене“. Трябват инвестиции в сферата на икономия на енергийни разходи. Това означа саниране, изолиране и смяна на дограмата на всички обществени сгради – болници, училища и административни учреждения. Това важи и за домовете на хората, като за това може да помогне и държавата. Енергията трябва да се икономисва, защото тя е скъпа. Така консумацията й ще спадне с 20-30%“

(Би Ти Ви, 28 март 2012 г. )

Източник: http://www.vestnikataka.bg/2015/01/санирането-герберски-грабеж-за-4-млр/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог