EVN глобени 1 милион лева без право на обжалване

EVN глобени 1 милион лева без право на обжалване

ПлЕВНелиев да ПОЧЕРПИ!

Без право за обжалване е решението на Пловдивският Административен Съд за глобата на ЕВН от 1 милион лева. Ето Решението по делото:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 342

20.02.2015 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд - Пловдив,  ХХІV касационен  състав в публично съдебно  заседание на двадесети януари  две хиляди и петнадесета година, в следния състав:

                                                                    Председател: Георги Петров

                                                                       Членове: Велизар Русинов

                                                                               Любомира Несторова

При  участието на секретаря К.Р. с участието на Прокурор Галина Андреева, като разгледа докладваното от член-съдията Русинов КНАХД №3240/2014г. по описа на АС - Пловдив, ХХІV състав, за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление * с ЕИК*, представлявано от Щ.Р.Р. ЕГН**********-юрисконсулт, против Решение № 2311 от 10.07.2014 г., постановено по НАХД №2063/2014 г., по описа на Районен съд -Пловдив/ПРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №2/17.03.2014 г. на Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление * с ЕИК*, за нарушение на чл.35, ал.3 от ЗЕ във вр. с чл. 12 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия във връзка с чл.21 т.17 от ЗЕ и т.2.1. от Лицензия № Л-141-11/13.08.2004  г. и на основание на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на  1 000 000 /един милион/ лева.В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, не са направени доказателствени искания.Касационни основания се съдържат в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.Иска се решението на ПРС  да бъде отменено.При условията на евентуалност се иска от касатора с твърдение ,че случаят е маловажен да не му бъде налагана санкция или да бъде намален размерът на наложената до минималния размер предвиден в закона с твърдение ,че същата е несправедлива.      

         Ответникът по касационната жалба  изпраща представители  в о.с.з. и писмени бележки изразява становище за неоснователност на  жалбата .

         Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

        Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия касационен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С процесното наказателно постановление е установено при извършена служебна проверка от  работна група  на ответника Държавната комисия за енергийно и водно регулиране във връзка с жалба, с вх. № Е-13-01-10/03.02.2014г., на „Национална електрическа компания” ЕАД („НЕК” ЕАД) срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със Заповед № 3-Е-77/19.02.2014 г. на председателя на ДКЕВР  сформирана работна група, е  извършила проверка на данните по жалбата на („НЕК” ЕАД), касаещи извършено прихващане от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД-касатор на задължения по фактури, издадени на касатора от „НЕК” ЕАД за закупуване на електрическа енергия в качеството му на краен снабдител, със свои вземания за невъзстановени разходи, направени в изпълнение на задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени.Проверката на ответника е установила, че на 22.01.2014 г. в гр. Пловдив касаторът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е извършил прихващане, на насрещно задължение към „НЕК” ЕАД в размер на 49095589,29 лв. със свои вземания от „НЕК” ЕАД в размер на 24993299,99 лв. Горепосоченото задължение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към „НЕК“ ЕАД в размер на 49 095589,29 лв. е намалено с 5961224,71 лв. в следствие извършено предходно прихващане с цедирани вземания на „ЕВН Топлофикация” ЕАД и „КВН Каварна” ЕООД.Предвид т.2.1 от издадената Лицензия № Л-141-11/13.08.2014г. за обществено снабдяване с електрическа енергия,  „ЕВН България  Електроснабдяване” ЕАД е длъжно да извършва дейността обществено снабдяване с електрическа енергия на територията, определена в Приложение № 1 към нея, в съответствие със Закона за енергетиката, подзаконовите актове по неговото прилагане, действащото законодателство, както и общите и индивидуални актове, издавани от комисията.Процедурата по компенсиране на разходите за ценови период от 01.08.2013 г. до 30.06.2014 г., произтичащи от наложените на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД задължения към обществото, е уредена в Закона за енергетиката/ЗЕ/ и в издадената на основание чл. 36, ал. 3 от ЗЕ Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Уредбата е , императивна от публично - правен характер. Предвид това  спазването, респективно нарушаването й стои извън сферата на гражданско - правните отношения. Разпоредбата на  чл.21, т.17 от Закона за енергетиката  делегира на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране правомощията (ДКЕВР) да определя начина за компенсиране на разходите на дружествата, произтичащи от наложените им задължения към обществото. Извършвайки прихващане от насрещно задължение към „НЕК” ЕАД, касаторът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД еднолично и без правно основание изземва законово делегирани правомощия на ДКЕВР и урежда правни отношения, попадащи в обхвата на регулаторната дейност на ДКЕВР с гражданско - правни способи, което е в нарушение с принципа, закрепен в чл.35 от ЗЕ.С извършеното прихващане от касатора в нарушение на чл.35 от Закона за енергетиката и чл. 12 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, във връзка с чл.21, т.17 от Закона за енергетиката, касаторът„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е извършил нарушение на т. 2.1 от Лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г., с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. За извършеното административно нарушение е съставен Акт № КРС-15/07.03.2014 г. за установяване на административно нарушение по Закона за енергетиката (АУАН), с който е образувано административно-наказателното производство. АУАН е предявен и връчен на касатора - „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез пълномощник на касатора.При връчването на Акт № КРС 15/07.03.2014 г. касаторът не е декларирал,чрез пълномощника си писмено в графата „обяснения и възражения на нарушителя”, че възразява срещу съставения акт. В тридневния срок от подписването на акта, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения по него.В изпълнение на задълженията по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за проверка на законосъобразността и обосноваността на АУАН, преди произнасяне по административно- наказателната преписка ПРС е установил, че АУАН е законосъобразен и обоснован и че извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са установени по безспорен начин. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа акта, като заявява, че проверката извършил в качеството си на инспектор . Проверката е извършена, поради постъпила жалба от „НЕК" ЕАД. Към жалбата е имало доставени документи свързани с жалбата. Със заповед на ДК е била сформирана работна група, която е разгледала документите и са излезли със становище за съставяне на акт. Заявява, че актът  е връчен лично от него с двама свидетели на представителя на „ЕВН" - Е.С., която била с изрично пълномощно, че може да получава актове. Твърди, че проверката е извършена около седмица преди съставянето на акта, като е установено, че „ЕВН" неправомерно са извършили прихващания на суми, с оглед на това, че ДК като орган решава средствата, които „ЕВН" харчи за възобновяеми източници и начина, по който да бъдат възстановени на дружеството, дали ще бъде в следващия регулаторен период в цената за енергия или чрез друг компенсаторен механизъм. Актосъставителят счита, че от „ЕВН" са иззели пълномощия, които по закон са на ДК.  За съставяне на АУАН по обяснения на актосъставителя се създава работна група, която разглежда документите по жалбата и излиза с доклад и констатации, в които констатации решават дали има нарушение и съставят акт. Председателят на комисията издава НП и решава размера на наказанието, а те като работна група казвали дали има нарушение или не.АУАН е съставен за извършено нарушение от страна на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, което е установено от актосъставителя по писмени документи от жалба, подадена от Националната електрическа компания във връзка с извършено прихващане на дължими суми по договор за електроенергия. Самият акт и документът и текстът били съставени в София в Държавната комисия, но е бил неподписан, тъй като нарушителят е нямал възможност да отиде в София, за да му бъде връчен актът и затова актосъставителят, както и свидетелите отишли на адреса на управителя на дружеството на „ЕВН Електроснабдяване”. Документът е бил представен на упълномощен представител на касатора, за да се запознае с неговото съдържание и след като бъде прегледан, да бъде подписан от актосъставителя, както и от свидетелите, посочени в него. Бил е връчен на място в седалището на касатора. Лицето, на което връчен акта е било представител на касатора и не е имало възражения.Пред ПРС касаторът навежда доводи за несъставомерност на деянието, поради липса на изрична забрана в ЗЕ за извършване на прихващане, както и липса на противоправност на деянието, извършено от жалбоподателя. В тази връзка сочи, че в ЗЕ липсват специални правила за погасяване на взаимните парични задължения на енергийните предприятия, поради което според него ЗЗД се явява специален и приложим закон. От друга страна, заявява процесуални пороци – нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и съответно на чл.57, ал.1 т.5 предл.1 от ЗАНН, както и на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Алтернативно моли да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или да се намали размера на наложената санкция. Видно от мотивната част на АУАН, респективно и на обжалваното НП, същите съдържат обстойно и детайлно описание на извършеното нарушение. Изяснени са всички елементи на фактическия състав на деянието и обстоятелствата, при които е извършено то. ПРС правилно е приел че , изложеното в обжалваното НП и обстоятелствата, при които е извършено,  отговаря на законовите изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Относно компетентност у актосъставителя  безспорни доказателства за това са представени с административната преписка.Правилно ПРС , че недоказано  е и  възражение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, касаещо съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. От разпита на актосъставителя, както и на останалите свидетели по делото, безспорно е установено  пред ПРС, че макар съставянето на АУАН да е започнало в сградата на ДКEВР в гр. София, поради отказа на пълномощника на касатора да присъства, то е продължило и завършило в сградата на нарушителя-касатора в гр. Пловдив, като са изпълнени всички изисквания на закона в тази насока. Там се е състояло и предявяването и  връчването на АУАН, който факт е бил изрично писмено заявен в АУАН от пълномощника на жалбоподателя.Правилно ПРС не е  кредитирал  тълкуването  касатора на извършените от него действия по прихващане като единствено възможен способ за уреждане на взаимоотношенията си с насрещни търговски субекти при налични изискуеми вземания и като такъв незабранен изрично от ЗЕ, по  съображения ,които настоящия състав споделя,а именно:Процедурата по компенсиране на разходите по чл.21 т.17 от ЗЕ е изрична, императивна и е от публичен характер. Законодателят е делегирал правомощия в тази насока единствено на ДКЕВР, като орган играещ ролята на регулатор в този особен вид обществени отношения. Осъществявайки ръководна и контролираща функция, именно Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ одобрява извършените разходи като обем и въз основа на своето решение компенсира енергийните дружества за разходите, произтичащи от задълженията им към обществото. Изричната уредба на законодателя изключва приложението на каквито и други правни способи за изпълнение, които имат погасителен ефект и не водят до размяна на парични средства, тъй като тези действия излизат извън рамките, поставени в наличната уредба по ЗЕ и останалите подзаконови нормативни актове, уреждащи тези обществени отношения. Макар по същество, в последствие НЕК да е потвърдило погасителния ефект на извършените прихващания, видно от приетите в хода на производкството пред ПРС писмени доказателства – писма с вх. № Е-13-01-23/19.03.2014 г., вх. № 26-156-37/09.05.2014 г. и вх. № 26-156-42/16.05.2014 г., с действията си касаторът е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗЕ във вр. с чл. 12 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия във връзка с чл.21 т.17 от ЗЕ и т.2.1. от Лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г., като е иззел законово делегирани правомощия на ДКЕВР и уредил правни отношения, попадащи в обхвата на регулаторната дейност на ДКЕВР с гражданско-правни способи.Правилно ПРС не е възприема и това възражение на жалбоподателя.Правилно ПРС не кредитира и възражението на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, касаещо отсъствие на нарушение по т.2.1 от Лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г., по следните съображения които настоящия състав споделя т.к. с действията си на прихващане на насрещни задължения със свои доставчици, по същество касаторът е нарушил императивните норми на Закона за енергетиката/ЗЕ/ и подзаконовите нормативни актове, което на практика се явява нарушение и на посочената по-горе правна норма. Използваният способ за погасяване на насрещни задължения в сферата на гражданското право, макар да е регламентиран в ЗЗД, в процесния случай правилно е прието от ответника и ПРС за неприложим, тъй като са налице императивните изисквания на ЗЕ и не се касае до гражданско-правни взаимоотношения между две равнопоставени страни, а такива от публично-правно естество, попадащи в правомощията единствено на ДКЕВР.Правилно е прието от ПРС за  неоснователно  и възражението на касатора, относно размера на наложената  му санкция. Административнонаказващия орган, извършвайки преценка на всички констатирани обстоятелства, в кръга на своята оперативна самостоятелност правилно е преценил, че санкцията на нарушителя следва да бъде в максимален размер, отчитайки изключителната важност на засегнатите с деянието обществени отношения, характера и тежестта на нарушението и обществената му значимост. В обжалваното НП изрично е посочено и че с действията си „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е застрашил финансовата стабилност на обществения доставчик – „НЕК“ ЕАД, както и енергийната сигурност на Република България.Правилно е отбелязано от ПРС, че в закона няма поставено изискване за подробно мотивиране на размера на наложената санкция. Предвид на посочените в НП мотиви за налагане на имуществената санкция на нарушителя, ответникът правилно е приел , че последната  съответства както на имущественото състояние на нарушителя, на важността на засегнатите обществени отношения, а и на единствената цел, с която се налага – постигане на предупредително превантивен ефект към спазване на установения в държавата правов ред. В тази връзка, неоснователни са акцесорните възражения на представителя на жалбоподателя за липса на обществена опасност на деянието и за квалифицирането му като маловажен случай, както и за намаляне размера на наложената санкция.В хода на административното производство пред наказващия орган, нарушителят не се е възползвал от правото си да изложи възражения нито при съставянето на АУАН, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка правилно ПРС е приел, че законосъобразно наказващия орган е подвел извършеното административно нарушение под нормите на чл.35, ал.3 от ЗЕ във вр. с чл. 12 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия във връзка с чл.21 т.17 от ЗЕ и т.2.1. от Лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ е наложил справедливо наказание в максимално предвидения от закона размер. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Наказателно постановление  НП 2/17.03.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2 от ЗЕ. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, видно от приобщените по делото копия заповед № З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР, заверено копие на Заповед № З-Е-77/19.02.2014 г. на Председателя на ДКЕВР и заверено копие на Заповед № З-Е-63/11.02.2014 г. на Председателя на ДКЕВР.В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдът не споделя доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно от съдържанието на НП, АНО е съобразил и обсъдил изложените във възражението доводи срещу процесния АУАН. Друг е въпросът, че дерогирането на разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН би могло да доведе единствено до необоснованост на акта, но не и до опорочаване на административно-наказателното производство, доколкото не ограничава правото на защита на наказаното лице. Изчерпателно, както в АУАН, така и в НП са посочени материалните разпоредби, които е прието че са нарушени с описаното в обстоятелствената част на двата акта деяние, като е посочена и санкционната правна норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора.От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че по отношение на касатора е издадена Лицензия №  Л-141-11/13.08.2004 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия и в този смисъл същото има качеството „енергийно предприятие” по смисъла на ЗЕ. Съгласно т.2.1 от същата е предвидено задължението на дружеството да извършва дейността обществено снабдяване с електрическа енергия в съответствие със ЗЕ и подзаконовите актове за неговото прилагане, действащото законодателство, както и общите и индивидуални актове, издавани от ДКЕВР. Съгласно  разпоредбата на чл. 35 от ЗЕ, енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност. Нормата на ал.3 на чл. 35 от ЗЕ сочи реда, по който енергийните предприятия могат да се възползват от това свое право, а именно въз основа на подадено пред ДКЕВР заявление, съдържащо искане за компенсиране на конкретни разходи, към което се прилагат доказателства за тяхното основание и размер. Разпоредбите на чл. 21 ал.1 т.17 и чл. 35 ал. 4 от ЗЕ определят като изключително и безусловно правомощие на ДКЕВР разглеждането на тези искания, утвърждаването на техния обоснован размер и определянето начина на компенсирането им при спазване на изискванията за държавни помощи. Според нормативната уредба единствено ДКЕВР разполага с компетентността да определи обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване на съответния период.Анализът на правната уредба, сочи по несъмнен начин, че дружеството – касатор е нарушило нормата на чл. 35 от ЗЕ, като не по установения в цитираната норма ред е извършило компенсиране на разходите за ценовия период от 01.08.2013 г. до 30.06.2014 г. Настоящия състав намира за неоснователни  доводите на касатора, че необходимостта от извършване на прихващане по гражданско-правен ред, е обусловено от отсъствието според него на действаща нормативна уредба, определяща правилата, по които ДКЕВР следва да реализира правомощието, предвидено в нормата на чл. 35 от ЗЕ. Това е така, доколкото правната уредба предвижда като предпоставка за ползването на правото, уредено от чл. 35, ал.1 от ЗЕ, реализирането на същото въз основа на административна процедура, при която ползването и обема на това право са поставени в зависимост от волята на административен орган, а именно ДКЕВР. Законодателството не предвижда изключение от посоченото правило, включително в случай че липсват определени нормативни предпоставки, за да е възможно реализиране на правомощието на посочения административен орган. В този смисъл ирелевантни за настоящото дело се явяват въпросите свързани с действието по време на подзаконовите нормативни актове, съответно Методиката за компенсиране на разходите, въз основа на която съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.5 от ЗЕ следва да се извърши разпределението на разходите след инициирана от енергийното предприятие процедура за компенсиране на разходите, произтичащи от задълженията им към обществото. Това е така, доколкото след като ДКЕВР е органът, който притежава изключителна компетентност да се произнесе по основателността на исканията за компенсиране съответно за обема на компенсиране на всяко енергийно предприятие, единствено той е компетентен да тълкува нормативната уредба относно приложимостта и действието на правилата, въз основа на които следва да реализира надлежното произнасяне по направеното искане. При наличие на законодателна празнота съответно липса на надлежно произнасяне от компетентния държавен орган вследствие на надлежно депозирано заявление пред този орган, единственият законосъобразен способ за осъществяване правото на всяко енергийно предприятие, уредено в нормата на чл. 35 от ЗЕ, е  чрез реализиране на правото на жалба пред съда по реда на АПК. Видно от материалите по делото, дружеството-касатор е реализирало правото си, уредено в нормата на чл. 35 от ЗЕ, произтичащо от издадената му лицензия, не по установения за това ред, като по посочения начин е нарушило цитираната норма. При така изложените фактически и правни доводи, съдът счита, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора на основание чл.206 от ЗЕ,  доколкото цитираната разпоредба предвижда в диспозицията си осъщественото от същия нарушение. Настоящият състав като взе предвид, че с осъщественото деяние  са нарушени нормативните правила свързани с реализиране на правото за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения на енергийното предприятие към обществото и по този начин са засегнати изключително важни обществени отношения, свързани с икономическата стабилност на държавата в сферата на енергийната политика, съдът счита, че наложеното административно наказание в максимален размер се явява справедливо такова и от естество да реализира целите, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. За да потвърди атакуваното НП въззивният съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата незаконосъобразност. В съставения АУАН е дадено точно описание на извършеното административно нарушение и са посочени конкретните нарушени законови разпоредби – за нарушение на чл.35, ал.3 от ЗЕ във вр. с чл. 12 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия във връзка с чл.21 т.17 от ЗЕ и т.2.1. от Лицензия № Л-141-11/13.08.2004  г. и на основание на чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на  1 000 000 /един милион/ лева. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон при индивидуализацията на наказанието и е изпълнил задълженията си по чл. 27 от ЗАНН, отчел е смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като е наложил съответното на нарушението административно наказание в законовите граници.  Настоящия състав счита, че неприлагането на изискванията за маловажен случай от ответника не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като касае обосноваността и законосъобразността на административния акт, а не неговата процесуална форма.В конкретния казус е налице  изпълнение на това задължение от наказващият орган, който подробно е аргументирал в атакуваното НП становището си защо случаят не е маловажен ,който доводи се споделят  и от настоящия състав. По отношение на релевирания довод от процесуалния представител на касатора, че следвало да се приложи разпоредбата на  чл. 28 ЗАНН, Съдът приема, че този довод е неоснователен.Това е така, наред с мотивити на ответника и на ПРС и защото в случаите, когато наказващият орган преценява дали извършеното нарушение е маловажно, той действа при условията на оперативна самостоятелност - т. е. решава по целесъобразност дали да наложи административно наказание или да отправи само предупреждение. От друга страна, обжалването на НП пред районния съд е само за законосъобразност на издаденото НП, като Съдът не разполага с правомощие да контролира вътрешното убеждение на административнонаказващия орган. Ето защо Съдът не може да реши, че едно нарушение е маловажно и на това основание да отмени наложеното наказание, когато наказващият орган (действайки при условията на оперативна самостоятелност) е възприел обратното становище.Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи по прилагане на материалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят  от настоящата инстанция. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуален закон и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното,  Административен съд - Пловдив, ХХІV състав

Р Е Ш И:

       

           Оставя в сила Решение № 2311 от 10.07.2014 г., постановено по НАХД № 2063/2014 г., по описа на Районен съд –  Пловдив.

          Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕНОВЕ:


Източник: http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0361d814/24012015.htm