вторник, 5 май 2015 г.

Геноцидът (и автогеноцидът) на българите

Геноцидът (и автогеноцидът) на българите

Автор: Нако Стефанов 03.05.2015

Професор, доктор на философските
науки, д-р по история, японист и
изследовател на Източна Азия - Китай,
Корея и Япония, специалист по
управление
/Поглед.инфо/ "Вярата в това, че безсмъртието на народа е в някаква степен гарантирано е наивна илюзия. Историята е арена, пълна с жестокости и много раси като независими цялости са слезли от нея. За историята да живееш не означава да си позволяваш да живееш както си искаш, да живееш означава много сериозно, осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия. Затова е необходимо нашето поколение с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за бъдещето на нацията."

Хосе Ортега-и-Гасет

Терминът «геноцид»(от гръцки език: γενο - род, племе и латински език: caedo- убивам) за първи път е използван през 1943 г. от полския юрист от еврейски произход Рафаел Лемкин. Международен правен статут получава след Втората световна война. На 9 декември 1948 г. с резолюция 260 А (III) на Общото събрание на ООН е приета „КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД„. У нас тя е ратифицирана с Указ № 300 от 23 юни 1950 г.(ДВ, бр. 153 от 1950 г.), а е в сила за България от 12 януари 1951 г.

Според този официален документ на ООН, така както е определено в член ІІ на конвенцията, геноцид е „всяко от следните действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

а) убиване на членове на групата;

b) причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата;

c) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи нейното пълно

или частично физическо унищожение;

d) налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата;

e) насилствено предаване на деца от групата на друга група“ (вж. http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135708965).

По-късно се появи понятието „културен геноцид“. Под това понятие се разбира разрушаване на културния „код“, т.е. социо-културния дух на национална, етническа, расова или религиозна група, респ. общност. Казано по друг начин става дума за целенасочена насилствена (в смисъл без съгласието на мнозинството на групата, респ. общността) промяна на системата от общопризнати традиционни вярвания, ценности и символи, така че да се предизвика загуба или трансформация на груповото, респ. общностното съзнание.

Тук трябва да се подчертае, че геноцидът не означава непременно незабавно, т.е. за кратък период унищожаване на една нация, освен когато се осъществи чрез масовите убийства на всички членове на една нация. Геноцидът демонстрира по-скоро намерение да покаже координиран план на различни действия, насочени към унищожаване или разрушаване на важни основи на живота на национални групи с цел да се унищожат самите групи. Целите на този план може да бъде разпадането на политическите и социални институции, на културата, езика, националните чувства, религията, и икономическото съществуване на национални групи, както и разрушаването на личната сигурност, свободата, здравето, достойнството и дори загуба на живота на лицата, принадлежащи към тези групи. Според член ІІІ на конвенцията са наказуеми:

а) геноцид;

b) заговор за извършване на геноцид;

c) пряко и публично подстрекателство за извършване на геноцид;

d) опит за извършване на геноцид;

e) съучастие в геноцид (пак там).

Резолюция 1674 на Съвета за сигурност(СС) на ООН, приета от СС на ООН на 28 април 2006 г., потвърждава разпоредбите на параграфи 138 и 139 от Световната среща на върха в заключителния документ 2005 относно отговорността за защита на населението от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството" (вж. Resolution 1674 /2006/).

През 1996 г. Грегори Стентън (Gregory Stanton), президент на организацията Genocide Watch, представя в Държавния департамент на САЩ специален документ, наречен "Осем етапа на геноцида". В този документ той разработва концепцията, че геноцидът се развива в осем етапа, които са "предсказуеми, но не и непреодолими" (вж. Gregory Stanton. The 8 Stages of Genocide, Genocide Watch, 1996). Тук ще се опитаме да представим накратко тези осем етапа:

Етап / Характеристика

1. Класификация  
Хората са разделяни на „нас“ и „те“

2. Символизация  
"Когато се комбинират с омраза символите се налагат върху членовете на групата на „те“ ..."

3. Дехуманизация  
"Първата група отрича човешката природа на другата група. Членовете и се приравняват с животни, паразити, насекоми или болести."

4. Организация  
"Геноцидът е винаги организиран ..."

5. Поляризация  
"Групата на омразата разпространява пропаганда, която поляризира обществото..."

6. Подготовка  
"Идентифицират се жертвите и се отделят според тяхната национална, респ. етническа и/или религиозна принадлежност..."

7. Унищожаване 
"Осъществява се „унищожаване“, тъй като унищожителите не приемат, че техните жерти са напълно хора".

8. Отричане
"Извършигелите .... отричат, че са осъществили престъпление..."


На фона на това разбиране за геноцид нека да погледнем какво става в България през последния четвърт век. Доколко осъщественият разгром по отношение на икономиката, технико-иновационното развитие на страната, културата, здравния статут, образованието и общото благосъстояние на българските граждани, а най вече текущата социо-демографска катастрофа, сполетяла българите могат да бъдат разгледани като елементи на един цялостен геноцид. Но нека да признаем и като автогеноцид. Тъй като „действията, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална група“ като българите бе осъществена със съучастието на българи.

Разгромът по отношение на системите за материално и духовно възпроизводство на българския народ

Страшният разгром на системата за материално възпроизводство, т.е. на българската икономика и научно-техническо развитие едва ли може да се предаде по-добре от инж Иван Пехливанов, зам.министър на машиностроенето през 70-те на ХХ век, създател и председател на БИСA(Българска индустриална стопанска асоциация), т.е. днешната БСК (Българска стопанска камара). Затова ще прибегнем към написаното от него в книгата му „Свидетел на историята”, Изд. "ИФО Дизайн ООД", София, 2005 г.

Българската енергетика

До средата на ХХ век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.

Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:

- АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!

- ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!

- Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост! Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.

- Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Западна и Средна Европа!

- Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!

/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: "... Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век - АЕЦ "Белене" (започнат преди 1989 г. и спрян след „избухването на демокрацията“). Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина....

- Производството на водни турбини и тенератори. До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония;

- Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

- Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.

След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:

- Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ “Козлодуй”.

- Спря строителството на АЕЦ “Белене”.

- Разпродаде електроразпределителната система на чужди компании.

- Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект! Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!„


Тук ще спрем, но този страшен списък на разгрома може да бъде продължен с металургията, машиностроенето, електрониката, химията, военно-промишления комплекс, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, националната иновационна система и т.н. Фактически бе разрушена, разпродадена, разграбена системата за материално и духовно възпроизводство на България. Така бе унищожен поминъкът на българина. Останал без трудова интеграция той бе „изгонен“ от Родината си да търси парчето хляб по всички континенти на света.

Тук не може да не споменем съзнателното унищожаване и замяната на системата на култура и образование с такива сурогати като:


Най-пошлите образци на западната култура от типа на „Биг брадър“ и всякакви други подобни;

Културата на „чалгата“, на разголените певачици, на задните части на Азис...;

Наред с това у нас се насаждат ценностите на т.нар. „мултикултурализъм“ в

неговите най-блюдолизки и крайни форми. Например, наскоро причини публичен скандал издание у нас, в което, разглеждайки културата на България, са представени всички етнически общности на страната ни. Но са „забравени“, как мислите кои – българите. С други думи този т.нар. „мултикултурализъм“ се използва като инструмент за обезличаване, а в перспектива и заличаване на българската култура.

Значима роля в разрушаването на традиционните български ценности, запазили народа ни през вековете чуждо робство – семейство, родителска и синовна отговорност, човешко достойнство и т.н. играе внедряването на т.нар. „джендърни представи“, базирани на феминизма и ЛГБТ (лесбийство, гейове, бисексуални и транссексуални) изследвания, третиращи проблемите на пола (джендъра), половата идентичност, половата ориентация, и сексуалните малцинства. При което човечеството се разглежда не като съставено от два пола – жени и мъже, а най-малко като такова включващо няколко разновидности – хетеросексуални, бисексуални – лесбийки и гейове, транссексуални, тригендерни, цисгендерни и т.н.

Наред с това се води активна пропаганда за създаване на някаква илюзорна „европейска идентичност“, отричаща в повече или по-малко скрити форми такива чувства и ценности като родолюбието, обичта към родната земя и народ, както и достиженията на европейския модернизъм – нация, държава и патриотизъм.

Да не говорим за упоритото „подкопаване“ на славянско-православния идентитет на българката и българина, който е неразривна част от неговата българска идентичност. То не бяха публикации утвърждаващи, че съвременните българи не са славяни, то не бяха псувни по отношение на православието от типа „Майната му на православието!“ Явно целта е българинът да се срамува от своите цивилизационни корени, което е и първата стъпка на откъсването от същите.

В крайна сметка наблюдаваме разрушаване на системата на духовно възпроизводство на България, пълзящ културен геноцид, трансформиращ утвърдения български социо-културен код. Последният включва такива изконни ценности като силна привързаност към Родината, отговорност към своя род, силна любов към деца и семейство. Казано по друг начин ценности определени от мотото „Достоен живот в достойна страна!“

Всичко това се заменя на нещо размито, хлъзгаво и безформено. Нещо изпълнено със завист и мерак за „чужбински живот“, най-вече такъв на „Запад“, така както го показват по американските сапунки. С ненавист към себе си, идваща от това, че си се родил българин. С липса на социална отговорност, с нежелание за семейство и деца. С липса на стремеж към градивна трудова дейност. С мечти за щастие, разбирано като свръхпотребление на материални блага, независимо от това как ще дойдат средствата за същото това свръхпотребление.

Бедността в България

Значителна част от българите, които останаха в България, се срещнаха с явление, непознато по време на „проклетия социализъм“ – бедността и то бедност до гроб. През 2005 г. усещането за бедност в България е 9 пъти по-масово в сравнение с това преди 10 ноември 1989 година.(вж. Димова П., Л.Радева. Жените в неформалната икономика на България.София, 2006, АСА и ЖАР, цит. по www.asa-bg.org).

През 2008 г. от жителите на ЕС 42 млн. души или 8% са живели в тежки материални условия, което означава, че нямат достатъчно средства, за да си плащат сметките, да отопляват достатъчно жилищата си, нямат кола или телефон. По този показател България е на първо място с 41% от населението, следвана от Румъния с 33%, а най-ниско е равнището в Люксембург, Швеция, Холандия, Дания и Испания (под 3%).

Минаха повече от осем години, откакто България стана член на ЕС. И миналата 2014 г. бе направено трагичното заключение, че живеем по-зле, отколкото преди влизането ни в ЕС. В сравнение с 2007 г. реалното обезценяване на доходите е с цели 33% за Кърджали и с 24% за Сливен. От 9150 лв. годишно през 2007 в края на 2014 година семейство в Кърджали взима около 120 лева по-малко. Към това следва да добавим и инфлация от 32% за 7 години.

По данни на „Евростат“ за 2013 г., събрани във връзка с изследване на риска от бедност или социално изключване в ЕС-27, децата в България на възраст от 1 до 15 години се хранят най-зле сред европейските си връстници. 34,5% от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. Ситуацията е сходна в Румъния, но там само 23,8% от децата нямат всекидневен достъп до пресни плодове и зеленчуци. В Унгария те са 17,2%, а в Латвия - 15,4%.По данни на КНСБ към средата на 2014 г. под линията на бедност живеят около 23% от домакинствата в страната или 1 милион и 670 хиляди души. Близо 60% от домакинствата разполагат с до 340 лева на човек от семейството.Линията на бедността се увеличава с 35 лева през 2015-та г. Новият размер е вече 286 лева. (вж. в http:// www.bgonair.bg/bulgaria/2014-10-22/prez-2015-godina-liniyata-na-bednost-stava-286-leva).

Заради всичко това, както пишат някои изследователи, „в годините на пост-социализма се наблюдава възраждане на психиката и културата на оцеляване, характерни за България от преди 100-120 години”(вж. пак Димова П., Л.Радева...).

Характерен щрих на бедността в България е категорията „работещи бедни“. Понятието работещи бедни е познато и в ЕС, но там няма пряка връзка между ниските заплати и бедността, тъй като голяма роля играят фактори като безработица, образование, а от мрежата на мизерията хората са спасени от различни социални плащания - за деца, за жилище и т.н.

Работещите бедни в България са пет пъти по-бедни от работещите бедни в Европа. Отраслите с най-ниско възнаграждение у нас са селско и горско стопанство, текстил и облекло, кожухарство, обработка на дървен материал, преработвателна промишленост, хотелиeрство и ресторантьорство. В тези отрасли като наемни работници сe трудят близо 660 000 души или около 32% от наетите в страната.

Важна тенденция сред „работещите бедни“ у нас е тенденцията на т.нар. „новите работещи бедни“. Това са хора с висока квалификация, придобита преди време в рамките на социализма или днес с труд и значителни средства. Но в в обществото на реставрирания български капитализъм интелигентността, знанието като наука и технология не са търсена «стока». В бедността на «новите работещи бедни» несъмнено има и елемента на липса на материални ресурси.

Но най-вече тяхната бедност е в отсъствието на социални ресурси. Тя е следствие на разрухата. Разруха, който дойде от реформите на прочутия преход. Разруха на създадените от социализма социално-икономически условия. В резултат от което изчезнаха възможностите «новите работещи бедни» да реализират своя потенциал в полза на българското общество. Бедността им е в това, че те са принудени да се депрофесионализират, да се деквалифицират, къде частично, а къде напълно. Или, ако все пак се надяват на някаква реализация, да я търсят в чужбина, но не и в България – периферия на европейския капитализъм и колония на глобалния капитал.

Социо-демографската катастрофа на България

Многобройни и многообразни са лицата на социо-демографската катастрофа на България. У нас официално се отрича наличието на катастрофа. По своята същност катастрофата е вече осъществил се провал, създаващ дисфункционалност на системата. Именно това наблюдаваме у нас – страната ни вече не може да функционира по начин, по който тя е могла да го върши, именно поради социо-демографската катастрофа. И, ако тенденцията на тази катастрофа продължи, трябва да кажем, че за съжаление ще се влезе в един следващ етап - на колапса и разпада на социо-демографската система на Родината ни. Т.е. нашето Отечество не ще може да бъде спасено, каквито и усилия да се упражнят след време.

По данни на Централното разузнавателно управление (вж. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html) у нас в момента живеят едва 6 924 716 души, т.е. 103-о място по население от общо 240 държави. Но Националния статистически институт (НСИ) дава други цифри. Според последното преброяване на населението, проведено през 2011 г., в България живеят 7 364 570 души (вж.http://www.nsi.bg/census2011/) . А съгласно официална справка на Националния статистически институт към към 31.12. 2013 г. българите са 7 245 677 души. Остава все пак неясно къде изчезват над четвърт милион души, ако се съди по данните на ЦРУ?

Изключително плашещи са данните за раждаемостта в България – 8.92 на 1000 души, с което страната ни е на едно от последните места в света – 210 от 224 страни. Затова пък по обратния показател - „смъртност“ с 14.30 на 1000 души заемаме 6-то място след Република Южна Африка, Украйна, Лесото, Чад, Гвинея-Бисау. Като даже сме преди Афганистан, където се води гражданска война. Затова съвсем естествено по по „прираст на населението“ Татковината ни е с отрицателен прираст от - 0,83% на 1000. Това нарежда страната ни на 229-о място в света от 233 държави. Непосредствено преди нас е Естония, а на 230 и 232 място са две островни държави – Сейнт Пиер и Микелон и островите Кук, а на 231 място е Молдова. На последно 233-то място е Сирия, където се води жестока геноцидна война.

България е сред държавите с най-застаряващо население. Средната възраст на българите е 42.6 г. – 40.3 г. при мъжете и 44.8 г. при жените. Общо 42.4% (малко под 3 млн.души) от българите са на възраст между 25 и 54 г., 19.3% (над 1.3 млн.души) са на възраст над 65 г. Едва 14,2% българчета (почти 1 млн.души) са между 0 и 14 години. Общо 14% от населението (под 1 млн.души) са между 55 и 64 г. Само 10.1% (около 700 000 души) е младежкото население на България, т.е. между 15 и 24 г.

Отчайващи са и данните за детската смъртност – 15.08 на 1000 души, с което се нареждаме на 106-то място в света, а също така и на смъртност на жените при раждане – 5 на 1000, с което сме на 152-ро място в света. За съжаление не може да не споменем и етническата компонента на раждаемостта. От 100 новородени български граждани само 47 са родени от майка българка като етнически произход.

Най-важна роля във възпроизводството на човешкия потенциал на една страна играе броят на жените във фертилна възраст. И в тази област ситуацията е повече от трагична – за периода 2001-2012 година числото на такива жени у нас е намаляло с повече от 280 хиляди, като само през 2012 г., спадът е с 26 хиляди.

Следва да се отбележи и още един печален рекорд – м. март 2015 г. са родени 15% по-малко бебета, отколкото м. март 2014 г. Казано по друг начин нацията ни се топи като сняг през горещ летен ден.

Важен аспект на качествените характеристики на социо-демографската катастрофа е здравното състояние на хората в България. В рамките на текущата здравна система здравето е стока, а болниците и здравните организации са търговски дружества, ориентирани към максимизация на печалбата. Казано по друг начин те са заинтересувани да има болни, а не да провеждат профилактични дейности. Какъв е резултататът - България е на четвърто място сред 30 европейски държави по общата ранна смъртност за мъжете и жените на възраст от 45-74 години, съответно с 1617 мъже и 1096 жени на 100 000 души.

Това определя и изключително ниската средна продължителност на живота за мъжете в нашата страна, както и невисоката такава за жените. Ключови причини за тази ранна смъртност са два вида заболявания – на кръвоносната система – хипертония и като следствие – инсулти и инфаркти, а другата са раковите заболявания.

Най-сигурният индикатор за лош контрол на хипертонията в България е високото равнище на ранна смъртност от мозъчен инсулт. Според официалната статистика и редица проучвания в България има около 2 милиона хипертоници... Около 12% от инсултите у нас са при по-млади от 35-годишна възраст мъже. И по този показател сме на едно от първите места в Европа. Причината е, че рисковите фактори не се атакуват навреме...(в http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=14521 - интервю с проф. д-р Димитър Хаджиев, консултант по неврология в болница "Св.Наум", председател на Българското дружество по главоболие).

България също така е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания, които пък заемат второ място като причина за ранната смъртност(вж. в http://www.ohboli.bg/). Причината е, че у нас ракът се открива в късен стадий.

Общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля, определя и следващия параметър на катастрофата – решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца. Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто.(вж. в http://bulgarian.ruvr.ru/2012_11_12/94299216/). Според прогнози на Центъра за демографска политика, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050 г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн, хората с турско самосъзнание – 1,2 млн, а българите – едва 800 хил. души.( http://news.ibox.bg/news/id_1603710177).

Има ли геноцид и автогеноцид спрямо българския народ?

След всички тези данни е нужно да се запитаме дали става дума за естествени процеси – социо-икономически, социо-културни и социо-демографски или за нещо, за което, нашият т.нар. „политически елит“ мълчи, като са замълчали и средствата за масова манипулация и за което, трябва да признаем, нехае българската интелигенция, а и голяма част от българите - т.е. става дума за геноцид и автогеноцид.

Ако изхождаме от точните критерии за геноцид - действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална група като такива следва да бъдат определени: умишлено налагане на условия на живот, целящи нейното пълно или частично физическо унищожение, както и налагане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата. И макар че липсва в „КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД„ може да се говори и за „културен геноцид“, т.е. разрушаване на културния „код“ - социо-културния дух на българите, т.е. целенасочена насилствена промяна на системата от общопризнати традиционни вярвания, ценности и символи, така че да се предизвика загуба или трансформация на национално съзнание.

Казано по друг начин спрямо България се упражнява геноцид с елементи на автогеноцид, доколкото в геноцида участват и представители на същия този народ. Такова заключение предизвиква, обаче, следващия въпрос за наказание за упражняване на геноцид, заговор за геноцид, подстрекателство за геноцид и съучастие в геноцид.

Аз не съм юрист, навярно нещо сигурно греша в чисто юридически план, но въпреки това се обръщам с три призива. Първият е към патриотични български депутати да инициират процедура в Народното събрание за създаване на специална комисия за разследване на осъществяващ се геноцид спрямо българите. А другият е към специалисти-юристи за формиране на Инициативен комитет, който да се обърне към Главния прокурор за започване на дело за геноцид спрямо българите. Съответно се обръщам към всички български граждани с призив да се започне Гражданско движение за прекратяване на геноцида спрямо българския народ.

Тагове: Геноцид, автогеноцид, българи,

Източник: http://avtorski.pogled.info/article/64239/Genotsidat-i-avtogenotsidat-na-balgarite

Търсене в този блог