понеделник, 31 март 2014 г.

Как ни крадат ЕРП-тата? - Целия материал

Как ни крадат ЕРП-тата? - Целия материал


2014-03-31 10:06:54
Автор: Екип на "Гласове"

Схемите на ЕРП-тата за източване на пари от нашите джобове са изключително елегантни и прости, но много ефективни. Един от нашите добре информирани източници ги нарече „перверзни схеми”. Изразът обаче никак не е пресилен, когато разберете как се бърка в джоба на българин и как той, без да подозира, „заработва” бонусите на армия мениджъри, пиари и по-дребни чиновници. Предлагаме ви първата част от разследването, което се базира на информация, потвърдена от три независими източника, за практиките, чрез които ни мамят електроразпределителните предприятия. Що е то „сервизен договор”

Една от тези практики се нарича „сервизен договор”. За ЧЕЗ този тип договори са на стойност от 80 млн. лева годишно. Системата от „сервизни договори” е между българското дружество и компанията майка в чужбина.

Тези услуги могат да се наричат най-общо „мениджърски” и да са, примерно, за осигуряване на IT услуги, на пиар и прочее.

Една от най-фрапантните схеми е, че с определена компания във всички държави, където ЧЕЗ функционира чрез своите предприятия, е подписан договор за пиар услуги за 300 000 евро на месец. В рамките на тези договори са например и възнагражденията на мениджърите на съответните дружества.

По документи те се водят членове на бордовете на две от дружествата на групата на ЧЕЗ в България и получават заплати от порядъка на 1000-1500 лева. Ще кажете – нормално! Ама не е!

Защото това е формалната страна на нещата. Неформалната обаче е далеч по-интересна. През тези сервизни договори в Чехия или в Австрия те получават (в зависимост от нивото си) между 10 000 и 16 000 евро на месец. А като допълнителна екстра вземат и до 100 процента от годишната си заплата.

Откъде идват тези пари ли? От нас. От джоба на всеки. Получават ги в Чехия, но са български пари. На базата на споменатите сервизни договори от тези 80 милиона лева се заделят около 5-6 милиона за заплати и тлъсти възнаграждения на мениджърите. У нас обаче на книга се водят на заплати от 1000-1500 лева, най-много до 2000 лева.

Любопитен детайл е как извън формалната заплата се формират бонусите в петцифрени числа. Това става по т.нар. KPI (Кий Пърформънс Индексис). Те се променят година за година и в съответствие с политиката на предприятието - голямата компания майка, за всяка следваща година.

Малки загуби – големи бонуси

Голямата част от бонусите се формира от загубите в мрежата. Какви са загубите, тоест схемата? Те получават на входа на електромерите на ЧЕЗ или на другото ЕРП примерно 100 мегавата, а през електромерите на хората се отчитат 92 мегавата. Това е стандартната загуба.

Умни глави в дружеството са измислили хитър способ как чрез определени стимули загубите да паднат. Ако тези обичайни и стандартни загуби са били 8 единици, а по някакъв начин станат 6 единици, мениджърът получава 30 процента от годишния си бонус. За него това означава 100 000 евро допълнително над годишната заплата.

Същата система върви надолу по веригата и включва и районните инспектори. И те също са стимулирани да манипулират, защото от отчитането на по-малки загуби зависят и техните заплати. Всички си получават стандартните месечни заплати и по схемата KPI, като си добавят годишните бонуси, се получават едни доста прилични доходи. Простичко, но ефективно. И най-важното – минава.

Как се играе с потребителите на „Онче-бонче-скъсано балонче”

За да отчитат по-малко загуби и да си заработват бонусите, какво правят по-ниските нива във схемата? Например районният инспектор в община „Средец”. Там едноименната подстанция „Средец” обслужва центъра на София. Тя си има съответно и свой началник мениджър. На електромерите на подстанция „Средец” влизат примерно 20 мегавата, през електромерите на хората той е отчел 18 мегавата. За да може да си намали загубите, през фактурите той отчита изкуствена консумация.

Влиза през трансформатора на подстанция „Средец”, която отчита тока на група от блокове, и започва да играе онази детска игричка „Онче-бонче, спукано балонче – ти!”. И на който нещастник му изневери шансът и изгори по силата на случайността, му се вдига примерно с 20 процента консумацията. После някой друг клиент влиза, без да подозира, в игричката и така лека-полека чиновникът от дружеството си трупа възнаграждението.

През фактурите му излиза, че платената електроенергия няма загуби 8 процента, а само 5 процента. И той си получава съответните бонуси. И като се мултиплицира схемата през цялата система, накрая началникът взема един много хубав бонус.

Наистина уникална, чудна схема за крадене!

Какви са основните изводи?


Първият е, че ние им плащаме огромните пари, които те крият от нас. Второто е, че за да стане възможна схемата за получаване на бонусите, те ни лъжат, като ни карат да плащаме повече, отколкото изразходваме.

Но не е само елементарната игричка „Онче-бонче”. Има по-високотехнологични схеми – да ни крадат през компютрите.

През тях те следят потреблението и като видят, че някой има константно потребление от примерно 50 лева, те му го вдигат на 52 лева. Както се казва, с малко, но не е завинаги! Не се занимават с електромерите, а гледат хората с обичайно едни и същи сметки. И потребителят не обръща чак такова внимание на увеличението от 2 лева – където са 50 лева, там са и 52, разсъждава той. Свиква на тези 52 лева и в един хубав ден забелязва, че сметката му вече е 56 лева. Може малко да се ядоса човекът, но после свиква. И като свикне и с новата тарифа, защо да не му покачат сметката още с 2-3 лева. Както казахме, това става през компютрите.

Другата интересна подробност е, че те не засичат електромери. Електромерите се засичат само в центровете на големите градове или примерно в по-гъсто населените квартали, и то не напълно. Например около 30 процента от електромерите наистина се засичат и там измамите са малко по-трудни, но не и невъзможни.

Бързи фокуси с електромери

Една интересна подробност е, че въпреки засичането на електромерите, което обикновено става само в центровете на големите градове или в по-гъсто населените квартали, измамата с числата пак е възможна.

Около 30 процента от електромерите наистина се засичат и там измамите са малко по-трудни, но не и невъзможни.

Как става това? Както е известно, подмениха почти всички електромери с нови от една чешка фирма.

Тези електромери имат вградена функция със специален код за достъп. При самото измерване може да се въведе коефициент на увеличение.

Изхарчили сте примерно 100 киловата електроенергия. Новите електромери позволяват инспекторът да не отваря таблото, а дистанционно просто да щракне копчето и да въведе коефициент 1.2. Електромерът ви ще отчете съответно 120 киловата, с 20 единици повече изхарчен ток от действителното потребление. По същия начин с едно щракване на другото копче той връща коефициента на единица и всичко изглежда наред. Обаче не е. Вече са ви ограбили с 20 киловата.

Цялата операция трае секунди и ако някой реши да провери дали не е пипан коефициентът, ще установи, че всичко си е точно. Като се има предвид колко малко българи имат представа за какво иде реч, манипулацията е от лесна по-лесна.

За да може да се хване подобна шашма, клиентът трябва да си сложи втори електромер, за да засече дали случайно не го лъжат нещо с числата. Това се отнася до процедурата на самото отчитане, тоест когато все пак се гледат някакви числа в таблата с електромерите. А когато не се гледат?

Как се работи с „исторически” данни

Една от поразяващите истини е, че всъщност електромерите на практика не се отчитат. Работи се с „исторически” данни.

За да икономисат някой лев за фирмата, спестовниците от ЕРП-тата на практика уволниха инкасаторите, които отчитаха данните на всеки отделен абонат. Тази дейност на инкасаторите вече е възложена на външни фирми.

На тези фирми се плаща за инкасаторството на електромер на месец. Самите фирми обаче, за да обходят всичките електромери, трябва да си наемат много хора и да изхарчат за тази работа много пари.

Има много сериозно съмнение, че или самите хора на външните фирми лъжат, че вършат тази дейност, или самите ЕРП-та работят с „исторически” данни.

Какво значи работа с „исторически” данни? Гледат примерно, че вашето потребление стандартно е 16 лева за определен „исторически” период и в новата фактура се записва съответно 16 лева.

Това е причината да останете без думи, когато се върнете от отпуск, от странство или другаде, и видите, че някакви призраци са обитавали къщата ви и са изхарчили сума ти електричество.

Ако не е бил поне веднъж лично потърпевш, всеки българин поне е чувал за подобни аномалии. Започва едно ходене по мъките, но всички институции, до които стига, вдигат рамене и никой не може да отговори на простичкия въпрос: как при отсъствието на абонатите се е получила такава невероятна сметка.

Получила се е с проста „историческа” еквилибристика. Никой не е минал да измери електромера, данните са „установени” по аналогия с минали месеци. Няма как да наречем тази практика другояче освен лъжа.

Констативният протокол - още един начин за тормоз

В първата част обяснихме, че при намаляване загубите, по-точно при фалшиво отчитане на такова намаляване, се получават тлъсти бонуси за служителите на компанията. Казахме как чрез играта „Онче-бонче” някой от клиентите е избран произволно да стане жертвен агнец на електрическия фокус (виж 1-ва част на разследването).

За да си формира тези „печеливши загуби”, освен играта „Онче-бонче” от ЕРП-тата са измислили следната хитроумна хватка. Идва служебното лице с двама свидетели и двама служители на компанията, отварят таблото и влизат в електромера на даден абонат. И без присъствието на клиента съставят констативен протокол, в който се твърди, че електромерът е повреден, манипулиран, счупен и по този начин е откраднал ток за 3000 лева. Може да пишат и 2000 лв., зависи от настроението.

Изпращат писмо на нищо неподозиращия клиент да плати тока в 10-дневен срок. След това, ако иска, може да ходи по съдилища, омбудсмани и други институции. Но първо плащането, после удоволствието да се разтакава.

Жертвата често се оказва някоя възрастна жена, която едва ли знае къде й е електромерът, нито е харчила такива количества ток, нито дори е възможно да го направи.

По този лесен начин ЕРП-тата си наваксват загубите. Това е отвратителен способ да манипулират хората, които очевидно не са изхарчили отбелязаните количества ток, но много трудно могат да се защитят. Защото по закон фирмата има право да съставя подобен документ, наречен за благозвучие „констативен протокол”.

Обществените поръчки – най-сладката част от шашмите

Обществените поръчки са жестоко манипулирани. Това твърдят хора, запознати с механизмите на този способ за шашми. Търговете се пишат за определени фирми, които трябва да спечелят, и наистина печелят, сподели наш източник.

„Това е жестока мафия. Хората, които платят най-много, получават поръчките”, каза той.

Въпросът с подмяната на електромери е само малък пример за размера на този вид корупция. Защо е необходимо да се закупуват електромери от Чехия, които струват по 60 евро, докато българските са по 20 евро, без да им отстъпват на чешките по качество? Отговорът е ясен.

Другият фрапантен случай е как се възлага поръчка за доставка и ремонт на кабелна мрежа на фирма, която никога не е правила и един сантиметър кабел. Номерът е следният: фирмата взема поръчката и за 80 процента от сумата възлага на друга фирма да свърши работата, а останалите 20 процента си слага в джоба, а парите се разпределят по трасето, осигурило поръчката.

Или примерът с подмяната на трансформаторите, която се описва като почти забавна случка. И щеше да е такава, ако не беше част от тъжната картина как се мамят българите. Прави се поръчка, че се подменят трансформаторите, която се печели от съответния човек. Схемата е следната: вадят старите трансформатори от таблата и се закарват в една база в София, където ги ремонтират, боядисват и връщат в елтаблата. Заплащането обаче е като за чисто нови трансформатори, които след две-три години отново ще имат нужда от подмяна, защото те само изглеждат като нови. И всичко това се прави на наш гръб.

Ново определение за инвестиции според ЕРП-тата

Другото голямо безумие, което се прави, е неистовият вой на ЕРП-тата, че нямали пари за инвестиции. Казват примерно, че другата година ще трябва да инвестират 30 млн. лева в мрежата, в развитието, в поддръжката или в нещо друго. За тази цел те искат да се вдигне цената на тока така, щото тези пари те да си ги избият веднага, в рамките на една година. И забележете, тези суми, които ги плащаме всички ние, те ги отчитат като своя инвестиция. И като илюстрация за това истинско безобразие е твърдението на EVN, които твърдят, че са направили инвестиция от 600 млн. лева за тези 10 години, откакто са собственици на мрежата. Истината е, че „инвестицията” е платена от всички потребители през цената на тока.

Абсурдът е, че това е уникална система, която действа само в България. Системата в Европа е съвършено различна. Собственикът на мрежата инвестира собствени средства в нейното развитие, в увеличаването на капацитета й, в подобряване на качеството, с което привлича нови клиенти да се връзват към неговата мрежа. И той печели по един нормален начин, чрез бизнес, а не чрез измама и не чрез искане от държавата на все повече и повече пари.

Нямали пари за инвестиции, защото държавата не им ги дава чрез увеличаване на цената на тока.

Не им хрумва обаче да си направят примерно 10-годишен бизнес план, в който се пресмята рискът, инвестициите, възвръщаемостта, както е по целия нормален свят.

Лошото е, че приватизационните договори са изтекли още през 2009г. и не бе направено нищо, за да влязат тези „инвеститори” в нормални релси.

Този начин да се мамят клиенти, да се връщат инвестиции за сметка на потребителя, е не само нечестен и некоректен, той противоречи на всякаква здрава икономическа логика. Това е обикновена лъжа, изнудване и пладнешки обир на българските граждани.

Източник: http://glasove.com/skandalut/35003-kak-ni-kradat-erp-tata

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог