ЧЕЗ, EVN и ЕНЕРГО ПРО – ОБЩЕСТВЕН ВРАГ №1

Публикувано на 19.03.2014 / 22:01 ч. от afera


Много въздишки и надежди събра новината, че ДКЕВР започва процедура по отнемане на лицензите на ЧЕЗ, ЕVN, Енерго Про. Някои от нас се съмняват, че регулаторът възнамерява да стигне докрай и действително да натири през граница тия ябанджийски псета, взели на абордаж изпокъсания джоб на нашенеца. Но пък тайно се надяваме.

Всъщност, абсолютно никакво значение няма докъде ще доведе днешното решение на ДКЕВР да започне процедура по отнемане на лиценза на ЧЕЗ, ЕVN и Енерго Про. За десетте години работа на българския пазар трите ерепета се превърнаха в най-омразните търговски компании у нас, в Обществен враг № 1 на България. Затова има национален консенсус по въпроса как трите ерепета трябва да бъдат притеснявани, бити и ритани всяка секунда, докато не обяснят на достъпен език защо, например, не изпълниха приватизационните си задължения, а именно: да обновят и поддържат мрежата в добро състояние. Защо!

Според приватизационния договор на ЧЕЗ, например, само за периода 2008-2012 г. чехите трябваше да инвестират в мрежата по 71 млн. лева на година. Къде са тия инвестиции? На книга и надлежно вписани в разходната част на балансите им, утвърждавани безапелационно от обслужващата ги НЕК и ДКЕВР до преди година.
“Един пирон не е забит, един трансформатор не е сменен за 2008 г.”, ми каза веднъж в прав текст тогавашният изпълнителен директор на ЧЕЗ – Георги Миков. Според него проблемът с инвестициите е, че не се осъществяват в пълен размер, хаотични са и са решавани на парче от мениджъри на второ и трето равнище.

Това е само един от хилядите примери за злонамерени нарушения от страна на трите ерепета, не просто единствено нарушение на приватизационния договор.

И макар да беше неофициален разговорът ни с Миков в един софийски бар през ранната пролет на 2009 г., позволявам си да го цитирам най-вече, защото имам запис. После, разговорът ни беше пред трето лице, което и до ден-днешен е живо и здраво. И помни, което е по-важното.

Пазя си и тефтера, в който лично Миков написа формулата, по която се изчисляват и “приспадат” разходите на ЧЕЗ и как счетоводно се случва индулгенцията така, че дружеството да си взима гарантирания по договор процент печалба.

Нека да погледнем отново годишния отчет на ЧЕЗ за 2008 г., който разгадавах с помощта на Георги Миков навремето. Ето числата:

- разходи за персонала – 45,497 млн. лв.
- разходи за външни услуги – 55,214 млн. лв.
- разходи за материали – 13,592 млн. лв.
- други разходи – 8,270 млн. лв.

Дотук сметката е 136,165 млн. лв. Сега е ясно защо всъщност се налагаше токът да скача на всеки 6 месеца до преди година.

Външните услуги всъщност са извършвани в по-голямата си част от чешки компании или приближени там такива. Именно те са скочили с близо 6 на сто в сравнение с 2007 г. Което им дава възможност легално да реализират странични парични потоци, които друг път ще опишем точно в кой джоб отиват.

Срещу тия разходи стоят едни гарантирани от приватизационния договор приходи от пренос на електроенергия и такса достъп – 367,544 млн. лв. за миналата година. С 36,904 млн. лв. повече от предходната 2007 г.

Георги Миков ми разясняваше, че разходите на енергото са одобрявани от НЕК само на хартия и никой не е проверявал на място реални ли са инвестициите в мрежата. Защото има членове на комисията, както и в ДКЕВР, които са били на хранилка на чешката компания.

И тогава и сега – картинката с “инвестициите” и другите пазарни изобретения на ерепетата за грабене на хората и износ на стотици милиони суха пара от България не е кой знае колко по-различна от вече далечната 2008 г. Никакви съчувствия не могат да извикат скалъпените им презентации за годишни загуби, с които те се носят от парламентарната комисия, в държавните комисии и НЕК, да търсят разбиране.

Няма съчувствие за “зелените добавки” – ония 300 и кусур милиона, които – забележете – ерепетата си удържали самички, защото всъщност им се дължали!

Прав е министър Драгомир Стойнев – нямат право да си приспадат тия пари както те си решат.

В същия тоя бар, но по друго време, един от доставчиците на кабели на ЧЕЗ – да го наречем Стефан К., разказваше на всеослушание как протича един търг в тая компания. Как в 12 без 5 се вкарва някакъв нов участник, който с оферта от няколко стотинки по-ниско взима поръчки за по 12 милиона лева…

Колкото до лобистите им – нека само си спомним как Бойко Борисов се втурна да им взема лиценза преди да стане министър-председател през 2009 г. и как стана ясно, че веднага си е сложил котарак-инкасатор в ДКЕВР, чрез който ерепетата да му се отчитат, та белким отърват кожата.

Е, те я отърваха – поне до днес, но Борисов не я отърва и сдаде мандата предсрочно и най-безславно, тъкмо по тая причина!

Така че, може би преди да бъдат изритани от българския пазар ЧЕЗ, ЕVN, Енерго Про трябва да бъдат притиснати от държавните органи да изплюят камъчето: “Не инвестирахме, както се задължихме по договор в обновяването и поддържането на мрежата, защото ако трябваше да правим реални инвестиции, а не по документи, както правихме с любезното съдействие на НЕК, това щеше да ни намали гарантираната ни норма на печалба от 16%, 14% и 12% съответно за трите етапа на действието на приватизационния договор. По-евтино и беше да държим на хранилка целия ДКЕВР, целия НЕК и други групи правителствени чиновници и прилежащите им енергийни експерти, отколкото да изпълним инвестиционните си ангажименти”.

Това би бил честният отговор.

Нечестните отговори на ЧЕЗ, ЕVN и Енерго Про вече ги чухме. Многократно. И изобщо не ги приемаме.

Сега, ако държавата действително има намерение да отнеме лицензите на тези, така наречени чуждестранни инвеститори, не трябва да оставя ДКЕВР сама в тая битка.
Трябва веднага и трите дружества да се вземат на контрол и да бъдат поети от икономическа полиция, която заедно с прокуратурата, да документира отдавна доказаното – трите ЕРП-та са нарушавали законите на страната многократно и подкупвайки ръководствата на държавните регулатори са увеличавали корупционния индекс на България. Нещо, за което държавата ни е критикувана на всеки 6 месеца от Брюксел.

Крайно време е да станем свидетели и на заведени досъдебни и съдебни производства срещу енергото. Крайно време е да им се отнемат лицензите, независимо, че ще трябва да платим неустойки по тия бандитски приватизационни договори, писани като по поръчка.

Защото докато енергото беше държавно, токът, вярно, пак си прекъсваше. Напрежението играеше и електроуредите ни пак гърмяха. Пак ни откачаха бушоните без предупреждение, но пък плащахме едни прилични сметки, дори с тримесечно закъснение. И не е без значение, че печалбата оставаше в рамките на страната.

България спокойно може да мине и без тия «чуждестранни инвеститори». В кавички и без извинение. Те вече са изхвърляни и от други национални пазари, така че да не се правят на девствени. Пък и по-евтино ще ни излезе да им платим неустойките и да се отървем от генериращите корупция и високи цени на тока ерепета. Вместо и ние, и децата ни, да ставаме безправни крепостни за нещо толкова обичайно в 21-ви век като ползването на електрическата крушка.

Нора Стоичкова
Агенция БГНЕС